Причината за почти всички недоразумения в една връзка се корени в противоречащи си или неизяснени очаквания относно ролите и целите. Ето защо е толкова важно, когато се озовете в нова ситуация, да извадите всички очаквания на масата.

Често изпадаме в негативни ситуации, допускайки, че нашите очаквания са очевидни, ясно разбрани и споделени от другите хора.

Разочарованието е функция на нашите очаквания, а те много често са отражение от социалното огледало, а не на собствените ни приоритети и ценности.

Самопознанието е в основата на добрите взаимовръзки с околните.  Истинското самоуважение идва от овладяната способност за самоконтрол. 

Никой не може да убеди другия да се промени. Всеки от нас пази в себе си вратата към промяната и тя може да бъде отключена само отвътре. Нито молба, нито спор могат да ни дадат този ключ.

Когато обичаме другите без условия и задръжки, чрез безусловна любов, ние им помагаме да се чувстват спокойни и сигурни, утвърждавайки тяхната стойност, идентичност и цялостност. Помагаме им да открият и достигнат най-доброто в себе си.

Ако човек може смело да изрази чувствата и убежденията си и в същото време да зачита чувствата и убежденията на другите, то този човек е зрял.

Никой не може да ви нарани без ваше съгласие.

Наранява ни не толкова това, което ни се случва, колкото начина, по който му отговаряме.

Между стимула (ситуацията) и реакцията ни има пространство, в което човек има свободата да избира.

Променяйки нашия отговор на обкръжаващите ни обстоятелства, ние променяме и резултата.

Вниманието ни трябва да е съсредоточено върху дълготрайните ни отношения и разбирателство с другите, а не върху моментното им държание.

Ако наистина искам да променя дадена ситуация, аз мога да започна с това, над което имам контрол – себе си.

Източник: Стивън Кови – „Седемте навика на високоефективните хора“